Къде беше твоята бригада?

Моята първа бригада беше 2019 година, Hampton Beach, New Hampshire.

На каква позиция работи?

Заминах с оферта за Ice Cream seller, но на втория ден там ме прехвърлиха в ресторанта на позицията Line Cook.

Как избра своята дестинация?

Понеже съм от град Черноморец, който се намира на морето, исках в САЩ също да работя на брега на океана.
След като не преминах успешно интервюто за топ локацията на Куул Травел – Провинстаун, започнах да разглеждам оферти за други места на източното крайбрежие и се спрях на Хемптън Биийч(Hampton Beach).

С какви трудности се срещна в цялостния процес?

Нямах никакви проблеми по кандидатстването и изготвянето на документите, консултантите в офиса ми даваха цялостна информация относно всички интервюта и документи, които ми предстоят да подготвя.
Беше ми трудно след като пристигнах в САЩ, понеже не знаех изобщо английски и първите 2 седмици не разбирах абсолютно нищо от това, което ми говорят шефовете и колегите. Но с желание и постоянство, с всеки изминал ден, малко по малко, започнах да разбирам и да се оправям доста добре в новата ми среда.

Разкажи ни малко повече за преживяването си?

Сбъднах една детска мечта!
Всяка сутрин, когато вървях към работата си, която се намираше на първа линия – точно на брега на океана, правих кратка разходка, за да му се насладя. Работих само на една работа, но за сметка на това правих по 17 часа всеки ден. В началото беше доста трудно, но след като влезеш в този режим, не ти правят чак такова впечатление дългите часове в кухнята. Работата там е от сутрин до вечер, рядко имаш време за кратка почивка, често има и доста напрежение, гладните клиенти не спират. Когато се натоварвах психически след работа, отново правех бърза разходка, за да погледам океана, да се успокоя и да си помисля защо все пак съм тук. След няколко минути спокойствие си казвах: “Аз съм в Америка, работя на брега на океана. Това е невероятно! Колко хора си мечтаят да бъдат тук, а не могат? Аз съм късметлия!” и се прибирах да почина в малкото ми оставащи часове преди отново да се върна на работа. Лесно се свиква да плащаш навсякъде с карта, това е едно от най-готините неща. Лошото е, че трудно се отвиква и после в България е малко трудно, понеже тук не навсякъде можеш да ползваш този начин за плащане.

Сподели с нас най-любимите си моменти.

Първият, най-запомнящ за мен, момент е, когато самолетът кацна на летището в САЩ, и ни казаха: “Welcome to the United States of America”!
Страхотно е да се запознаеш с всички тези твои връстници, които са заминали на другия край на света, за да търсят приключения и да изживеят своето американско лято – също като теб.
Доста често се събирахме в началото и края на сезона, когато работата беше по-малко, за да пием по питие и да се веселим. Незабравими партита, все едно си във фимла “Американска история Х”.
И естествено, най-незабравимите моменти са от екскурзиите в края на сезона. 13 000 километра екскурзия за 15 дни? Защо не? Източното и Западното крайбрежие, най-известните места в света – Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Вашингтон, Ниагара… Сан Франциско, Санта Моника, Лос Анджелис, Гранд Каньон и ,разбира се, Лас Вегас…
Нямам думи да опиша това преживяване, наистина! Чувстваш се невероятно, когато се върнеш в България и си пуснеш филм, сниман в Америка, и виждаш места, на които си се разхождал преди дни!

Преживя ли културен шок и по какъв начин?

Бях максимално подготвен преди да замина, говорих с доста хора били вече в САЩ и знаех до голяма степен какво да очаквам. Бях много положително настроен и се радвах на всичко ново, което виждам и се опитвах да го приема. Случи се доста лесно с по-голямата част от новите неща, а с другите, малко по малко, свикнах. Не беше проблем за мен, бързо се адаптирам. Мога да добавя само да не забравяте да си вземете адаптер към американските контакти, за да не търсите като пристигнете.

По какъв начин преживяването промени теб или живота ти?

Виждаш един много различен свят, много по-напреднал сравнение с европейските страни. Тестваш себе си доколко си способен да издържиш: на работа и на това да не виждаш семейството и приятелите си в продължение на 5 месеца. Това е един безценен опит, който ти помага в бъдеще по много различни начини, без дори да усетиш. Времето, прекарано там, те кара да се замислиш и ти променя мисленето и вижданията за живота – изцяло. Наистина програмата за културен обмен е инвестиция в самия себе си!

Харесa ли ти историята на Георги? Задай въпросите си по-долу!