Нашите консултанти разказват – Ирена Ангелова

Да посетя Америка беше моя мечта от малка. Mечта, която мислех, че никога няма да осъществя – но станах студентка и такава възможност се появи. Успях да я посетя, тази велика Америка, не веднъж, а два пъти, през далечните 2013г. и 2014г. Две лета на бригада в Щатите.

Всичко започна, когато бях втори курс от следването ми във Варна. Най-близката ми

приятелка ми сподели за програмата Work and Travel USA. Да си призная – не и отне дълго време да ме убеждава, навих се веднага 😉 Отидохме до агенцията и се записахме – така започна нашето приключение. Имаше притеснения от страна на родителите ни, но желанието ни да заминем в Щатите обори всичките им възражения.

През първото ми лято в Америка (2013г.) заминахме да работим в щата Южна Каролина, в едно малко градче до Мъртъл бийч. Ами, да ви кажа, никак не беше лошо – все пак ни бе първа година на бригада, не знаехме къде ще попаднем, какво да очакваме, но останахме доволни. Работихме в заведение като касиерки (заплащането беше $7,25 на час тогава. Да, точно толкова, но за нас беше доста за онова време!). Хората, с които работихме, бяха мили и вежливи – клиентите също. Беше им интересно да разберат от къде сме, защо сме дошли да работим тук, искаха да разберат повече за страната ни.

Няма да забравя деня, в който една възрастна двойка американци дойдоха да хапнат в заведението. Като разбраха от къде сме, няма да повярвате, запяха песента “Еднa българска роза”! Останах без думи, не съм очаквала нещо подобно! Разказаха ни как два пъти са идвали в България на екскурзия, колко много им е харесало и със сигурност отново ще посетят страната ни. Много мило!

Чакайте, за малко да забравя да споделя нещо, отплеснах се с работата, а забавното беше още преди да кацнем в Америка. И така: куфарите готови, ние готови, цялата рода готова да ни изпраща с приятелката ми на летището, отиваме и… Оказва се, че мен ме няма в списъка с пътуващи на конкретния полет. ШАХ И МАТ! Ами сега?! Паника! За първи път ще летя и какво, нямало ме, ама как така?! Все пак, след като извадих всички документи, с които разполагах от агенцията + самолетния билет, паспорт и не знам още какво, ме пуснаха да се кача на полета, НО багажът трябваше да си го чекирам на всяко летище (София – Париж- Атланта – Мъртъл бийч), Вие шегувате ли се с мен?! Та, все още малко притеснени дали ще имам време да чекирам багаж навсякъде, как ще се оправим на летището в Париж и такива неща, трябваше да тръгнем към гейта. Ние щастливи се отдалечаваме, родителите ни със сълзи на очи ни изпращат – голяма ДРАМА.

Пристигаме в Париж и имаме само час да се придвижим към следващия полет за Атланта, гейтът се намира на другия край на летището, естествено време за вземане и чекиране на багаж нямаме никакво. Парижани и английски – никакъв шанс, оправяш се сам. Изборът беше изтърван полет или оставен багаж, какво мислите избрах? Изобщо не си потърсих багажа и газ към самолета. След като най-накрая пристигнахме в Щатите се започна едно писане и обяснение за загубен багаж. Е, получих си го, след две седмици чакане! Поука: слагайте най-нужните неща в ръчния багаж! 🙂

Толкова бързо минаха тези три месеца, че изобщо не усетихме – от една работа на втора, нямаш време за нищо. Но пък следваше най-хубавото – екскурзията!! Решихме, че ще отидем при мои познати в Шарлот, Северна Каролина на гости, след

това при други познати в Ню Йорк. И да, доста е голяма тази ябълка ;). Стигнахме до Ниагарския водопад, минахме и през Вашингтон, през Бостън… Уникално, всеки град те зашеметява с нещо различно, неповторимо, чудиш се това реалност ли е или просто сън? Ами, беше си направо сбъднат сън!

С усмивка се връщам към тези спомени, всяко нещо, всеки преживян шок си заслужаваше, не бих променила нищо от престоя си там! Ако можех, бих се върнала!

Хареса ли ти историята на Ирена? Задай своите въпроси в коментарите по-долу