1. Къде беше твоята бригада?
2010/2011/2012 – Block Island, Rhode Island
2. На каква позиция работи?
Cashier / Clerk / Busser/ Housekeeper / Sandwish maker / Sales assistant
3. Как избра своята дестинация?
Като студент бързо се запалих от идеята за едно различно лято, а какво по-грабващо от това да попаднеш в най-малкия щат в САЩ и то по източното крайбрежие на океана. Изборът да прекарам цели 3 лета на остров Block Island, RI, бе породен от историите на по-големия ми брат, който бе избрал точно тази дестинация за няколко лета. Разказите за красивите плажове, залезите над океана, динамичното лято, дружелюбните местни и многото възможности за почасова работа бяха достатъчна причина да се спра именно на Block Island (за най-прекрасните лета в студентството ми).
4. С какви трудности се срещна в цялостния процес?
Като цяло трудностите бяха свързани с това, че на острова пристигаха ежегодно много J1 студенти и то още в началото на май, което правеше трудно намирането на 2ра работа. Сезонът започваше късно и едва към средата на юни се усещаше, че това малко местенце започва да кипи от живот, което на място с местно население от около 1000 души, в периода юни-август се посещава от 15 000 – 20 000 туристи, което си е шок, ако си видял колко тихо и спокойно е през май. Тогава и работата става доста интензивна, а day off – мираж.
5. Разкажи ни малко повече за преживяването си?
Първите ми впечатления бяха, “това място не е реално”, беше като някакво място от приказките, без да преувеличавам, имаше си всичко обещаващо за едно страхотно лято – готини хора, плажове, скали, океан, залези, скъпи и красиво спретнати имения, построени в един ocean like стил, партита 😉
6. Сподели с нас най-любимите си моменти
Може би не мога да се спра на 1 конкретен момент, но най-запомнящо като че ли остана пътуването ми с приятели до Grand Canyon в края на сезон 2011, където къмпингувахме на палатка в Mather Campground, а там се изгубих (хмм забавна история, която вероятно ще разказвам и на внуците си) което разбира се, съчетахме и с Las Vegas.
7. Преживя ли културен шок и по какъв начин?
Всички местни те поздравяват вежливо с широка усмивка, дори да си напълно непознат за тях…В началото е странно, после започваш да си мислиш, защо навсякъде не е така 🙂
Американците обичат да говорят за храна – нон стоп, от значение беше какво си поръчал, къде си се хранил, било ли е вкусно или не.
Хареса ли ти историята на Радина? Задай въпросите си по-долу в коментарите 🙂
